Най-шантавият ден

(Текстът е без редакция, така че се извинявам, ако има грешки.)

Мъглата се разнасяше в нощта, а звукът от скърцането на метал пронизваше тишината. Сладникава мизирма се разнасяше, карайките да искаш да вкусиш това, което миришеше така опияняващо. Продължаваш напред и минаваш покрай люлките, които се люлеят сами сякаш са самотни и те привикват отново да си спомниш детството. Минаваш покрай боклукчийските кофи, а там кукли и колички, някога ти играеше с тях. По-обувките ти има кал, но не знаеш откъде е, адско главоболие пробива главата ти.

Музиката дъни в близката дискотека, грехът е във въздуха. Влизаш. Спомени за едни грешни дни и време без правила. Изведнъж някой ти разбива устната и вкусът на кръвта те връща в реалността. Излизаш и се качваш в лъскава черна кола, която те вози към незнайна крайна точка. Слизаш.

Намираш се на спирката за автобуса към вас. Развъраш се, за да дали някой те гледа и започваш да пикаеш в храстите до нея. Автобус минава и те стряска, докато си пикаеш спокойно и ти малко си препикаваш новите еър форски.

Сядаш и започваш да чакаш автбоуса, който има 30 минути закъснение. Очите ти натежават и се заслушваш в шума на дърветата. Всичко става черно.

- Добър вечер, господине. Какво ще желаете днес? – пита те маймуна в костюм.

Стряскаш се и си объркан от този обрат. Къде си?

Ти си в рестотранът на кораба майка, който е на светлинни години от Земята, пътуващ към планета Агарта. Явно всичко е било спомен от дните ти на Земята.

- Ще желая меню и чаша вода. – отвръщаш ти, все още объркан от обстоятелствата.

- Веднага, господине. – отговрая ти маймуната джентълмен.

Не след дълго ти носи меню и вода, а ти отпиваш. Страннен вкус, нали? Е, това е „водата“. Или да кажа Кока Кола. Отваряш менюто, но не можеш да разчетеш думите сякаш всичко е една супа от букви. Откриваш една, което можеш да прочетеш и ясно се разчита „Сланина“. А да, сланината на дядо ти Иван. Добре щеше да ти дойде с червен пипер и една ракийка.

- Извинете, може ли да поръчам? – питаш притеснено ти.

Костюмираната маймуна идва и те удря през лицето с менюто вдимо ядосана.

- Господине, не е ваш ред да сте на този кораб. Хайде да си ходите. – каза изнервено тя.

Ненадейно ти се озоваваш на пода на някаква църква, а бабички в далечината палят свещи. Ставаш и се олюляваш. Хващаш се за едната пейка и се опитваш да извикаш, но гърлото ти е пресъхнало. В този момент бабите идват при теб и започват да те разпитват:

- Добре ли си, младежо? Пак ли пиянска вечер? – разпитваха те.

- Ами малко съм жаден и ми се вие свят. – отговори им ти. (Няма ти нищо, лигльо)

- Оле, бабе, сега ще ти дадем малко сок от грозде. – каза едната баба извади шише от Кока Кола и ти даде да сръбнеш.

Ти надигна шишето бързо и се оля с виното, защото си идиот. Не ме обиждай каза ми ти, но аз съм разказвачът и ти казах да млъкнеш. Тоест аз съм гласът в главата ти.

Тогава бабите ти казаха, че пропаднали алкохолици като теб не могат да влизат в божия дом и те изгониха навън. Там пък имаше стадо крави с крила и едната крава ти намигна. Докато ги гледаше усети зад гърба си някакво зловещо присъствие и се обърна. Това беше мъж на около 70 години с мустак на Милко Калайджиев, който пушеше цигара и тропаше с крак недоволно.

- Хайде, колко време мислиш да се туташ. Тия крави няма сами да се приберат и издоят. – викна ти изнервено той.

- Да доя кравите ли? – учудено попита ти.

- Че как? Днес ти е първият ден като кравар, а само се задяваш с Любка. – отвърна ти той.

- Любка ли? Коя е тя? – попита го ти.

- Е, как коя, бре? Ей, тая дет ти намига. – каза той и посочи кравата, която ти намигна по-рано. – Ама да знаеш, я съм си я заплюл и не си я давам.

- Ясно... – каза объркано ти.

Трябваше да влезеш в ролята си на кравар, за да избягаш от тази безумна ситуация, дори не знаеш как се случва от нормална разходка да се озовеш на кораба майка със сервитьор маймуна, а после в църква с луди бабки, който се опитват да те изкарат алкохолик. А се пък това... Не ти беше лесно, но реши да опиташ да хванеш кравите. Една крава летеше около теб и ти опита да се промъкнеш зад нея и да я хванеш за опашката. Ала, като я дръпна за опашката тя се изплаши и започна да те мята нагоре надолу. Дядката ти се смееше, а ти реши да пробваш да погалиш кравата, за да я успокоиш. В този момемнт бикът те видя да се задяваш с любимата му и те подгони, докато тичаше ти се спъна и падна в една яма. Всичко стана черно.

В далечината се чуваше някакъв шум от радио и това те събуди. Беше в куклена къщичка, облечен като куклата Кен. Всичко в къщичката беше пластмасово дори и храната.

- Сега пък какво се случва? Стига толкова! – изкрещя ти и щеше да събудиш куклата бебе.

- Защо си се развикал, бе, ало?! – извика бебето от кошарата си.

- Баси, бебето приказва?! – извика изненадано ти.

- Я да ме нахраниш, че макя ми не ми е давала бозка от 2 часа. – заповяда ти бебето с дълбок мъжки глас и извади глок.

Изплашен ти от бебето гангстер, реши да отидеш в кухнята и да му направиш шише с мляко. Включи печката играчка и сложи вода на котлона. Докато чакаше да заври водата, една огромна лапа се просегна от прозореца и те шибна. Направо те изтреля от къщичката към огромното легло. Ти малко си удари главата и получи сътресение, но нищо ти нямаше. Мигна два-три пъти и се озова в училище.

- Номер 12 да изпее Шаро и първия сняг. – рече даскалицата и те посочи.

Притеснен ти стана и започна да се оглеждаш. Как започваше глупавата песничка?

- Хайде, че ще ти пиша двойка! – каза разсърдено учителката.

- Добре, госпожо... Ами... – замисли се ти и си спомни, че си я пял преди с приятелите от даскало. – Тихо се сипе белият прах. Глено щипе ноздрите пак...

- Сядай си! Двойка! – изкрещя разярената госпожа.

Часът свърши и едно от децата започна да раздава закуските. Те бяха кренвиршка и боза, и ти лакомо налапа кренвирша, защото беше гладен и не беще ял от вчера. Докато мляскаше децата играеха на Белот и си залагаха джобните.

Изневиделица майка ти се появи недоволна с учителката. Хвана те за ухото и почна да те дърпа.

- Ще станеш същия като баща си! Проклет отакувец, който цял ден превежда детски филмчета. – раздразнено каза тя.

- Мамо, ама това са анимета. – опита се да й обясниш ти, но тя ти удари един задвратник.

От вратата се появи и директорът на училището с една вежда и цирей на носът. Той те хвана за яката и почна да те влачи нанякъде.

- Сега ще видиш, нехранимайко такъв. – промърмори той.

Вървяхте по някакъв тъмен коридор и постепенно обстановката започна да се сменя. По стените започнаха да се появяват графити и плакати, а музика се чуваше в далечината. Тогава той отвори една огромна червена врата и те хвърли вътре така грубо, че ти падна на земята.

Около теб бяха мацки с високи токчета и къси роклички в стил 2000 година. Ти стана и се изтупа. Беше в дискотека, но не нормална такава. Там мадамите имаха котешки уши и опашки, а мъжете рога на демони.

„Не може да стане по-странно...“ – помисли си ти.

Две мацки дойдоха при теб и ти дадоха някакъв коктейл, който ти изпи, защото си мръсен алкохолик. Те започнаха да танцуват и да се умилкват около теб като истински котенца. Гърмеше яка чалга и пуснаха „Ледена кралица“ на Азис. Ти удари най-якия кючек, който някога си въртял.

В този момент от тълпата се появи една яка готик мадама, която те хвана за ланеца и започна да те дърпа на наякъде. Слизахте надолу по прашни и осеяни с паяжини стълби към мазето. Там имаше огромно легло с черни чаршави и вериги закачени за крайщата.

Започна да се притесняваш за живота си и се чудеше дали е добра идея да се поддадеш на слабостта си към готик мацки. Тя пусна ланеца ти и те бутна на леглото, а след това скочи върху теб. Момичето облиза ухото ти и ти изтръпна, а след това захапа врата ти. Ти изпищя като госпожица, но ти хареса. Очевидно мадамата беше вампирка и искаше да те изсмуче.

След това тя завърза с вериги ръцете ти и започна разкопчава ризата ти. Ръцете й се плъзнаха по малкото ти шкембе и стигнаха до колана ти. Ти се изкефи, когато тя започна да го разкопчава. В този момент мацката те погледна и каза с дълбок мъжки глас:

- Господине, не можете да спите на спирката! – рече сърдито.

Съзнанието ти се замъгли и всичко се размаза пред очите ти. Започна да премигваш и в следващият момент беше в нормалният свят, където беше заспал на спирката за автобуса към вас, а сърдит чичка ти се караше, че лежиш там. Разочарован, че сънят не продължи, ти стана, изтупа се и си тръгна по пътя към вас. Завинаги щеше да помниш този шантав сън и повече нямаше да смесваш мездренска ракия с редбул.